Прегърнати от мъглата

„Прегърнати от мъглата“ – Цвета Софрониева

„Прегърнати от мъглата“ е петата поетична книга на Цвета Софрониева на български. В нея са включени няколко цикли от стихотворения, посветени на философията на съществуването на човека. Авторката въвежда понятието „антропосцена“.

Значения:
1 | Времеви период, характезиращ се със силно увеличаване
на самоинсценирането на човеците в късния холоцен.
2 | Времеви период от съществуването на едно
ориентирано към количеството и към техническите
методи, силно саморефлектиращо и изцяло
взаимообвързано, полуобразовано човечество.
3 | Специални площадки в Слънчевата система, където се
играе театрално представление от живи същества,
които са способни да мислят и говорят и да водят
обществен живот.
4 | Епизоди в художествената божествената вселенска
творба с действия от сюжет, в които се размаскира
политиката на невидимото.
5 | Произшествия, скандали, шумни разправии между
човека и планетата.

6 | Изрази на цената, на стойността на човека, зависими
от загуби, печалби и намесата на природата. Онова,
което той е свикнал да плати, но възприема с
подозрение.
7| Психологическо състояние, при което човек е обсебен
от страхове и за да избяга от тях, отново се мисли
за център на вселената и цел на миросътворението;
това не му пречи да унищожава повече, отколкото да
създава. Провокирано от антропоцентризма, ненаучно
и свързано с религията и идеализма схващане.

Откъс от „Прегърнати от мъглата“

ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ НА ВИНИ
Понякога времето приижда на вълни
и картината става
отчетлива, категорична:
концлагери, секти, пленници, бежанци,
бездомници, самотни.
Ала в сърцата ни узряват светлини,
озаряват света, пробуждат.
И сякаш светлината е мъдростта на мрака,
ослепял и сънуващ.
Старостта на времето ли е споменът?