Книгата на Жан Портанте “В действителност” е философско осмисляне на загубата и раздялата. С езика Жан рисува картини, които ни пренасят в света на спомените и чертаят бразди, които остават като абстрактна живопис на канавата на нашето сега.
В поезията на Жан Портанте човек сякаш непрестанно си идва след дълго пътуване и заварва един език, който не е това, което е бил. Човек вижда какво се е променило и усеща какво е нужно.
Френският на Жан е преобърнат от спомена за езика и едва ли има по-подходящ негов превод от този през погълнат от други езици френски, изместен и след време излизащ отново от разломите на екзофонията. Езикът на Жан Портанте е пропит от италианския майчин говор и люксембургския из дворовете, от многолико и многозначно детство, в което единствената възможност за израстване е поезията. Днес за поета тя е единственият начин на живот на изхода от историческата скоба на поколението му, когато е пределно ясно колко сме привилегировани да сме живи, докато убиването не спира.